Софийска света гора

През тринадесети век възниква манастирският комплекс Мала Света гора, известен също като Софийска света гора. Тогава са основани повечето от софийските манастири. Този комплекс, включващ 14 манастира, се простира във Витоша и съседните планини. Формиран е спонтанно в продължение на много столетия. Първоначално главен средищен манастир е бил Бистришкият, от който в село Бистрица днес стои само църквата "Свети Георги". Най-важните обители са разположени в планините около столицата, като някои от тях са оцелели до наши дни. Сред тях са Драгалевският манастир "Св. Богородица", Кокалянският "Св. Архангел Михаил", Черепишкият "Успение Богородично", Етрополският "Света Троица" и Осеновлашкият "Седемте престола". В Пернишко и Радомирско също има такива – Калкаският "Св. Петка", Радибошкият "Св. Троица", Земенският "Св. Йоан Богослов", Пещерският "Св. Никола", Билинският "Св. Архангел Михаил", Ребревският "Св. Никола" и Гигинският "Св. Безсребреници Козма и Дамян". Към тях се добавят Трънско-Неделнишкият, Глоговишкият, Мисловшкият, Годечко-Чепърлинският, Разбоишкият, Шумският, Маловският, Понорският и Василовският манастир. Около тези духовни средища, които са били опора на народния дух и култура през вековете, постепенно са възникнали селища, днес част от София. Черепишкият манастир "Успение Богородично" се намира в Искърското дефиле на Стара планина, на около 2 километра югозападно от село Лютиброд и на 29 километра югоизточно от Враца. Създаден е по времето на цар Иван Шишман (1371-1393). Настоящите жилищни сгради датират от 1836 година. През 1784 година в скалите над манастира е изградена двуетажна костница с параклис, посветен на "Св. Йоан Кръстител". В средата на XIX век част от сградите са унищожени от пожар или срутване, но по-късно са възстановени. Храмовият празник се отбелязва на 15 август. Драгалевският манастир "Св. Богородица Витошка" е разположен край квартал Драгалевци, на около 1,5 километра в югозападна посока. Основан е от цар Иван Александър (1331–1371) около 1341 година и е оцелял след османското завладяване на София през 1382 година. Църквата му е обновена и изписана през 1476 година. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански постройки. През XVII век тук е функционирало килийно училище. Манастирът е давал убежище на Васил Левски (1837–1873). В неговата библиотека се пазят старопечатни книги и ръкописно четвероевангелие от 1534 година. Също така е обявен за паметник на културата. Храмовият празник също е на 15 август. Кокалянският манастир "Св. Архангел Михаил" се намира на няколко километра от село Кокаляне, в източната част на планина Плана. В миналото е бил свързан с път с Бистришкия, Драгалевския и Боянския манастир. Недалеч от него е стояла крепостта Урвич, една от последните паднали български крепости. Манастирът е основан по време на Второто българско царство (1185–1393), разрушен от османците и възстановен през XIV век. От XIV до XIX век често е бил ограбван. Новата църква е издигната през 1898 година, като от старата е запазен само един каменен надпис. В комплекса влизат църква, параклисите „Успение Богородично” и "Св. Иван Рилски", жилищни и стопански сгради и камбанария от 2000 година. Тук се съхраняват ценният Кокалянски сборник от XVI век и реликви от царуването на Иван Шишман (1371–1395). Има два храмови празника: 8 ноември и 15 август. Също е паметник на културата. Етрополският манастир "Света Троица" е разположен на около 6 километра източно от Етрополе. Смята се, че е основан през XII век. Комплексът включва църква от 1859 година, жилищни и стопански сгради, както и два параклиса – "Св. Йоан Кръстител" и "Св. св. Козма и Дамян". През XVI–XVII век е било най-голямото духовно средище в Северна България. До него се намира карстовият извор Варовитец, образуващ водопад. Манастирът е паметник на културата. Храмовият празник се празнува на Петдесетница. Осеновлашкият манастир "Св. Богородица" е по-известен като "Седемте престола". Намира се в подножието на Стара планина, на 15 километра от гара Елисейна. В близост до него е имало крепостта Латинско кале. Според легендата е основан през XI век, като многократно е бил разрушаван и възстановяван. Сегашната църква е от 1815 година. Името идва от седемте отделни параклиса (престола) в купола. Уникален паметник на културата е дървеният полилей "Хоро", подарен от жителите на село Лесков дол и съставен от 15 части. Храмовият празник е на 8 септември.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви